Смисълът на мъката е да сложиш край, докато все още означава нещо ~ Ричард ЙЕЙТС
Ричард Йейтс е американски публицист, част от създателите на „ Епохата на тревога “ от средата на предишния век. По първия му разказ, „ Пътят на измененията “, е сниман номинираният за Оскар и Златен глобус едноименен филм с присъединяване на Кейт Уинслет и Леонардо Ди Каприо.
За този разказ Кърт Вонегът споделя: „ Великият Гетсби на моето време...Една от най-хубавите книги от представител на моето потомство. “ Тенеси Уилямс е още по-щедър в похвалите си: „ Тук има освен изобретателно писане; тук има нещо, което – добавено към изкусното писане – кара книгата незабавно, интензивно и удивително да оживее. Ако за основаването на шедьовър в актуалната американска литература е належащо и още нещо, то аз сигурно не знам какво е то. “
За страдание Йейтс не получава справедливо самопризнание приживе, творчеството му оказва се едвам няколко години след гибелта му, когато читателите стартират да се разпознават с мъчителното търсене на излаз от посредствеността на неговите герои.
(3 февруари 1926 година ~ 7 ноември 1992 г.)
Смисълът на рева е да спреш, преди да стане сълзливо-сантиментален. Смисълът на тъгата е да сложиш край, до момента в който към момента е откровена, до момента в който към момента значи нещо.
Никой не не помни истината. Хората просто стават по-добри в лъжите.
Какви благоприятни условия за положително самочувствие, какви находища от нравствен покой открива тази добита дарба да се разделят проблемите на свои и непознати?!
Ако искаш да направиш нещо същински вярно и почтено, направи го в самотност.
Аз имам едно такова необичайно наблюдаване: хората повече преуспяват в делата, които им се нравят.
Професионалист е човек, който във всяка работа - във всяка работа, наблягам, може да направи комплицираните неща елементарни.
Наистина ли " нравствено " и " общоприето " не са едно и също нещо?
Позволете да го кажа по този начин: няма нищо толкоз несъмнено един път и вечно, че да не може да се промени.
Ако се опитваш да продадеш концепция - не е значимо, комплицирана или елементарна - няма по-ефективен инструмент за разбиране, от живия човешки глас.
Целта на образованието се състои не в това да тренираш мозъка на нещо, а в това да го освободиш.
Силата и свободата съществуват тогава, когато знаеш какво искаш.
На този свят нищо не се случва и нищо не се появява без комерсиална договорка.
Хората в никакъв случай не схващат тези, които търсят освен това от пари в живота.
Парите постоянно са добър мотив, само че... рядко са същинската причина.
Желанието да умреш за нечия обич може да провокира страдание, само че за какво да е по-лошо от всяка друга форма на гибел?
Да не обичаш има повече аргументи, в сравнение с да обичаш.
Половината хубост на любовният разказ е в това, че той наподобява на брак.
Срамежливостта в едно момиче, несъмнено, е добра, в случай че тя не минава границата.
Способността за премерване и отброяване на времето е съвсем изобилен източник на мира.
Епизодичното ембарго за диалози към момента не е навредило на никой брак.
Приятелството е най-естественото нещо на света.
Цивилизованият човек не трябва да пада духом по два пъти дневно.
Свободата да правиш какво? Защо е наложително " да правиш "? Свободата да бъдеш.
Думата " почтеност " прекомерно постоянно се употребява, с цел да се оправдае несъразмерна свирепост.
Всеки мъж - да, изцяло всеки знае, по кое време дамата до него е нещастна.
Хората желаят да четат истината, само че единствено когато тя идва от някой прочут.
Вероятно е нужна известно храброст, с цел да се види пустотата, само че с цел да се разбере нейната безизходност, е нужна несравнимо по-голяма.
Може би, с изключение на да страдате, това, което би трябвало да извършите, е да изчакате.
В старостта по този начин ти се желае всичките тези, които обичаш, да бъдат щастливи.
Аз разбирам единствено това, което усещам, и знам, че би трябвало да действам по този начин, както ми подсказват възприятията.
Хората се трансформират и тази смяна може да бъде или разцвет или увяхване, нали по този начин?
Избрано от „ Пътят на измененията “, Ричард Йейтс, изд. Кибеа
Снимка: laphamsquarterly.org
